Когато нея вече я няма
Ако тишината е метеоритна
и в нея топлината се изгуби,
погълната в пастта и ненаситна,
и смляна в челюстите и зъбати, груби,
достатъчно ли е едно - Да се надяваме,
че всичко пак ще е наред,
без опити изгубеното да спасяваме
погълнато от тъмнина и лед...
Така дали възможно е спасение?
Или е всичкото това една измама,
букет цветя и тъжно погребение
на Любовта, преди цъфтяща в двама?
09.03.2017.
Георги Каменов
От поредицата ми стихове "Другата любов".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
