24.01.2011 г., 11:01

Когато нощем самолетите летят

1.4K 0 8

Когато нощем самолетите летят

Когато нощем самолетите летят,
децата в гарадока сладко спят.

Раздира небесата страшен гръм,
но той не сепва детския им сън.
Не се събуждат те, не се страхуват,
крилати, златни сънища сънуват!

Когато нощем самолетите летят,
децата на летците сладко спят.

А до креватчетата им, щастливи,
остават будни майките грижливи.
Не, този шум и грохот невъзможен,
на майките душите не тревожи.
Минават ли машините над тях,
жените на летците нямат страх.

Но майките не могат да заспят,
докато самолетите летят.

Едва когато всеки самолет
се спусне и червения ракет
на полетите края извести,
и, като под магическа ръка,
угаснат тихо всички светлини,
когато уморените мъже
доволни в своя дом се приберат -
жените на летците ще заспят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за добрите отзиви - Радост, Галя, Тома, Данче и Славяна. В сайта много рядко се постват такива "професионални" стихотворения - не за любов, а за професията и труда. Интересно ми беше как ще се посрещне. То е от времето, когато ако за изпълнението на задачата командирът кажеше "Отлично!", отговорът беше "Служа на Народната република България!" Не зная колко ли хора днес биха отговорили, че са готови да се жертват за Родината!
  • Отново невероятен...
  • Мъдро и красиво!Много хубаво,увличащо и приказно!
  • Като детски стих... за възрастни.
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...