6.10.2011 г., 14:16 ч.

Когато обичам 

  Поезия
619 0 2

 

Когато в душата ти е червено

и слънцето капе – разтопен сладолед,

когато светофарите пременени

намигат ти тайно – привет,

когато ти  се говори с уличната котка

и детето пред теб е неземен мъдрец,

когато поръчваш на бармана водка

и на шега се преструваш на чужденец,

когато подире ти тича небето,

откраднало някоя песен за теб

и в бяло-лилавото облаче свети

целувката на палавия ветрец...

 

Когато… когато светът е застанал

на челна стойка и никой не пита

дали е прилично, дали е морално…

навярно тогава…. обичаш.

 

И няма значение, съвсем без значение е

погледът на възрастната дама отсреща.

Написвам най-лудото си стихотворение

за най-нормалното нещо.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав!Пишеш прекрасно!
  • Толкова простичко и толкова истинско...
    Чак се чудя, как е останал незабелязан този стих.
    На мен лично много ми хареса!
Предложения
: ??:??