Когато обичам

6 oct 2011, 14:16

Poesía

680 0 2

Когато в душата ти е червено

и слънцето капе – разтопен сладолед,

когато светофарите пременени

намигат ти тайно – привет,

когато ти се говори с уличната котка

и детето пред теб е неземен мъдрец,

когато поръчваш на бармана водка

и на шега се преструваш на чужденец,

когато подире ти тича небето,

откраднало някоя песен за теб

и в бяло-лилавото облаче свети

целувката на палавия ветрец...

Когато… когато светът е застанал

на челна стойка и никой не пита

дали е прилично, дали е морално…

навярно тогава…. обичаш.

И няма значение, съвсем без значение е

погледът на възрастната дама отсреща.

Написвам най-лудото си стихотворение

за най-нормалното нещо.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.