Когато обичам
Когато в душата ти е червено
и слънцето капе – разтопен сладолед,
когато светофарите пременени
намигат ти тайно – привет,
когато ти се говори с уличната котка
и детето пред теб е неземен мъдрец,
когато поръчваш на бармана водка
и на шега се преструваш на чужденец,
когато подире ти тича небето,
откраднало някоя песен за теб
и в бяло-лилавото облаче свети
целувката на палавия ветрец...
Когато… когато светът е застанал
на челна стойка и никой не пита
дали е прилично, дали е морално…
навярно тогава…. обичаш.
И няма значение, съвсем без значение е
погледът на възрастната дама отсреща.
Написвам най-лудото си стихотворение
за най-нормалното нещо.
© Румяна Славкова All rights reserved.
