Когато очите ти търсят Съдбата
Когато очите ти търсят Съдбата,
а тя се е скрила в поредния миг.
Когато се питаш дали в тишината
сърцето отвръща с безшумния вик.
Когато от търсене мислите стенат,
душата мълчи и ръцете болят,
когато си мислиш, че няма оттенък,
и всичко е сиво по тъмния път.
Загледай се вътре, в света на душата,
където родена от слънце си ти.
Където вселени се раждат и чакат
да станат подслона на твойте мечти.
Където герои са всичките чувства,
с които ти в онзи затвор оцеля,
не ги подминавай, а ги нарисувай
със всичките багри на пъстра дъга.
Защото си силна и ярка, и нежна,
красива, родена от Бог светлина.
И трябва да светиш, да носиш надежда
за всички, които се губят в света.
Когато очите ти търсят Съдбата,
спомни си, че тя се преражда във нас.
И всичките мигове - радостни, тъжни -
рисуват картината на Вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
