Когато очите ти търсят Съдбата

melian4eto (Деси)
77 16

Dec 27, 2016, 8:45 PM

Poetry » Phylosophy

481 1 5

Когато очите ти търсят Съдбата,

а тя се е скрила в поредния миг.

Когато се питаш дали в тишината

сърцето отвръща с безшумния вик.

Когато от търсене мислите стенат,

душата мълчи и ръцете болят,

когато си мислиш, че няма оттенък,

и всичко е сиво по тъмния път.

Загледай се вътре, в света на душата,

където родена от слънце си ти.

Където вселени се раждат и чакат

да станат подслона на твойте мечти.

Където герои са всичките чувства,

с които ти в онзи затвор оцеля,

не ги подминавай, а ги нарисувай

със всичките багри на пъстра дъга.

Защото си силна и ярка, и нежна,

красива, родена от Бог светлина.

И трябва да светиш, да носиш надежда

за всички, които се губят в света.

Когато очите ти търсят Съдбата,

спомни си, че тя се преражда във нас.

И всичките мигове - радостни, тъжни -

рисуват картината на Вечността.

Please sign in with your account so you can comment and vote.