Когато отнесат ме ветровете
КОГАТО ОТНЕСАТ МЕ ВЕТРОВЕТЕ
... като ти гледам финото фишу
и в кока ти сандаловата шнола,
не искам да говоря с теб на you,
а да си с мен в постелята ми – гола! –
да те целувам цял ден тук и там,
където Господ скришом повелява,
и цялата си Обич да ти дам! –
защото си Жена за чест и слава.
Да рошна с Обич твоите коси –
див сенокос на моето възглаве,
и да се моля Бог – да ме спаси,
преди да ме отпрати с: – Много здраве!
Помни ме? – и речи едно: – Здравей! –
когато отнесат ме ветровете.
Един добре забравен вейхайвей,
в косите ти заплел прощално цвете.
18 април 2024 г.
гр. София, 7, 35 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
