Валери_Станков (Валери Станков)
1063 792
18.04.2024 г., 16:05 ч.

Когато отнесат ме ветровете 

  Поезия » Любовна
84 2 2

КОГАТО ОТНЕСАТ МЕ ВЕТРОВЕТЕ

... като ти гледам финото фишу
и в кока ти сандаловата шнола,
не искам да говоря с теб на you,
а да си с мен в постелята ми – гола! –


да те целувам цял ден тук и там,
където Господ скришом повелява,
и цялата си Обич да ти дам! –
защото си Жена за чест и слава.

Да рошна с Обич твоите коси –
див сенокос на моето възглаве,
и да се моля Бог – да ме спаси,
преди да ме отпрати с: – Много здраве!
 

Помни ме? – и речи едно: – Здравей! –
когато отнесат ме ветровете.
Един добре забравен вейхайвей,
в косите ти заплел прощално цвете.

18 април 2024 г.
гр. София, 7, 35 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??