Когато отнесат ме ветровете
КОГАТО ОТНЕСАТ МЕ ВЕТРОВЕТЕ
... като ти гледам финото фишу
и в кока ти сандаловата шнола,
не искам да говоря с теб на you,
а да си с мен в постелята ми – гола! –
да те целувам цял ден тук и там,
където Господ скришом повелява,
и цялата си Обич да ти дам! –
защото си Жена за чест и слава.
Да рошна с Обич твоите коси –
див сенокос на моето възглаве,
и да се моля Бог – да ме спаси,
преди да ме отпрати с: – Много здраве!
Помни ме? – и речи едно: – Здравей! –
когато отнесат ме ветровете.
Един добре забравен вейхайвей,
в косите ти заплел прощално цвете.
18 април 2024 г.
гр. София, 7, 35 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
