Apr 18, 2024, 4:05 PM

Когато отнесат ме ветровете 

  Poetry » Love
181 2 2

КОГАТО ОТНЕСАТ МЕ ВЕТРОВЕТЕ

... като ти гледам финото фишу
и в кока ти сандаловата шнола,
не искам да говоря с теб на you,
а да си с мен в постелята ми – гола! –


да те целувам цял ден тук и там,
където Господ скришом повелява,
и цялата си Обич да ти дам! –
защото си Жена за чест и слава.

Да рошна с Обич твоите коси –
див сенокос на моето възглаве,
и да се моля Бог – да ме спаси,
преди да ме отпрати с: – Много здраве!

 

Помни ме? – и речи едно: – Здравей! –
когато отнесат ме ветровете.
Един добре забравен вейхайвей,
в косите ти заплел прощално цвете.

18 април 2024 г.
гр. София, 7, 35 ч.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??