рисувам в бяло
гълъби
по жиците
по струните
на вятъра
звучи тъга
посипала съм
ноти над комините
а вятърът
пресипнал е…
в съня...
избрулва се
тъгата ми
по пръстите
гради във щрихи
залеза по мен
не е сънят
завръщане
към силите
когато пари
по прозорците ми…
ден
…
а струните
разлистват
партитурите
беззвучно
недоверие
мълчи
изпяти са
наесен
думите
които
времето
твори...
…
и стеле себе си
във призрачна
премяна
една невидима
незряла
суета…
рисувам
петолиние
по пясъка
за да нотирам любовта…
© Бехрин Всички права запазени