Когато пиеш до забрава
Когато пиеш до забрава
Когато пиеш до забрава
от нечия душа корава
и нехаеш всъщност,
с какво това те задължава.
Когато стигнала почти звездите,
протегнала ръка и пръсти,
защо забрави кой ти ги показа
и как те учи да ги търсиш.
Когато пиеш до забрава
от моята душа корава
и нямаш никаква причина
да станеш и да си отидеш.
Когато грабиш алчно с шепи
от нечии мечти, надежди
и всичко взела, даже и сърцето
си тръгнеш и забравиш.
Помисли ли, какво след теб остава
и...как се чувствам аз тогава?
Знаеш ли... и имаш ли представа?
Нима сърцето този удар заслужава?
................................
Помисли ли?... Поне веднъж.
Какво след теб остава?
28.11.2008 год.
гр. Айтос
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Петков Всички права запазени
