Когато пиеш до забрава
Когато пиеш до забрава
Когато пиеш до забрава
от нечия душа корава
и нехаеш всъщност,
с какво това те задължава.
Когато стигнала почти звездите,
протегнала ръка и пръсти,
защо забрави кой ти ги показа
и как те учи да ги търсиш.
Когато пиеш до забрава
от моята душа корава
и нямаш никаква причина
да станеш и да си отидеш.
Когато грабиш алчно с шепи
от нечии мечти, надежди
и всичко взела, даже и сърцето
си тръгнеш и забравиш.
Помисли ли, какво след теб остава
и...как се чувствам аз тогава?
Знаеш ли... и имаш ли представа?
Нима сърцето този удар заслужава?
................................
Помисли ли?... Поне веднъж.
Какво след теб остава?
28.11.2008 год.
гр. Айтос
© Марин Петков All rights reserved.
