ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
LV. Когато пиша, аз съм друг човек
Когато пиша, аз съм друг човек,
възнасящ се над делника измамен,
от пухче на топола съм по-лек,
и нищо общо със тъгата нямам!
Синията* на мрачния ми ден
със римите си спретнато почиствам,
предаден, поруган и уморен
намирам си утеха върху листа.
Когато съм в оковите от слабост,
заключили ме в тъмна безнадеждност,
словата ми са белези от рабош**
на датите, в които безметежно
отново съм баща и съм съпруг,
обръщащ на въртенето посоката
на този свят!…Забит съм като плуг
в браздите, разорани от оброка ми
за ближния си все да съм добър. Че
от люлката с туй мляко съм закърмен…
Сърцето ми е шарено павурче***,
преливащо от обич, милосърдно
за болките дори на неприятел,
нуждаещ се от близо, от далек…
И сякаш че не стъпвам по земята,
когато пиша, аз съм друг човек.
02.06.2024 г.
Владислав Недялков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
© Владислав Недялков Всички права запазени
Пиши, приятелю, пиши!