Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18193
22.11.2020 г., 11:29 ч.  

Kогато приласкае ни земята 

  Поезия » Философска
199 5 4

Каква главозамаяност и слава?
Oт думите се рони звезден прах
и смътното предчувствие за крах,
усмивката щастлива замъглява.

 

Върти се в орбиталната си крива,
планетата и слага под въпрос,
животът – като дъх на птичка прост,
докато мигнал си... И си отива.

 

Затичани, без дъх след суетата,
широко сме затворили очи
и егото пелиново горчи.

 

И идва време, смутно и в отплата,
дано спомѐнал  някой помълчи,
когато приласкае ни земята.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??