Когато режа лук
Ти знаеше добре за тях,
отвявяваха те неведнъж
сто бури. Ако те е страх,
ръката моя здраво дръж.
Че пакостливо съм дете,
а то не ще да порасте.
Характер дяволски чепат
и погреб с избухлив барут.
В душата ми щурците спят,
Луна ми пее с глас нечут.
От нищо правя чудеса,
но мирни дни за мен не са.
Да ме обичаш - тежък кръст,
сизифовски превит на две.
Овен - с рогата си чевръст
и нощем плачещ в стихове.
Но стигне ли те скръб и жал,
за да те стопли би горял.
В главата бръмбари безчет,
душата – дъгоцветна сплав,
спори в стих лудият поет,
сто нощи кой е крив, кой прав.
И дявол, с ангелски крила,
това ти ориста била.
Ако страхът те победи
и тръгнеш с друга, прав ти път!
Сто перуники, сто звезди,
в небето ми ще разцъфтят.
Ще плача, може би напук,
или... Когато режа лук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
