Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
Dec 2, 2021, 12:12 PM

Когато режа лук 

  Poetry » Other
499 3 7

Ти знаеше добре за тях,
отвявяваха те неведнъж
сто бури. Ако те е страх,
ръката моя здраво дръж.
Че пакостливо съм дете,
а то не ще да порасте.

 

Характер дяволски чепат
и погреб с избухлив барут.
В душата ми щурците спят,
Луна ми пее с глас нечут.
От нищо правя чудеса,
но мирни дни за мен не са.

 

Да ме обичаш - тежък кръст,
сизифовски превит на две.
Овен - с рогата си чевръст
и нощем плачещ в стихове.
Но стигне ли те скръб и жал,
за да те стопли би горял.

 

В главата бръмбари безчет,
душата  –  дъгоцветна сплав,
спори в стих лудият поет,
сто нощи кой е крив, кой прав.
И дявол, с ангелски крила,
това ти ориста била.

 

Ако страхът те победи
и тръгнеш с друга, прав ти път!
Сто перуники, сто звезди,
в небето ми ще разцъфтят.
Ще плача, може би напук,
или... Когато режа лук.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красе, нищо в този свят не е сериозно, освен непоправимото. Само така ни се струва.
  • Благодаря, Мирабела!
  • Много добре и оригинално структурирана рима! Много ми харесва. Поздравления!
  • Пепи, Мини, благодаря ви! Е, сенсей, не съм толкова кръволочна. На диета съм.
  • Страхотно!
    Когато режа лук -
    гледай да си далеч.
    Защото иска мръвка
    и ставам кръвожадна, че и добра -
    наточвам ножа,
    да не те боли.
    Докато дера...
    Хуманна съм жена...
  • Своего рода пречистване,... или добре, че е лука та да заплачем
    Но, ми хареса
  • Хубаво е, нахъсано и малко лучени сълзи, получило се е прекрасно!
Random works
: ??:??