23.09.2008 г., 8:14 ч.

Когато с обич ме погледнеш 

  Поезия » Любовна
781 0 12
 

Недей ме пита на какво приличам:

река съм аз - голяма, пълноводна,

отдето мина всичко в миг повличам

и нося скрита ярост непреклонна.

Излизам честичко от бреговете

и напоявам или наводнявам.

Стихия съм, във мен са ветровете

и буря съм, на ураган приличам.

Когато болката у мен напира,

помитам всичко, откъдето мина,

душата ми бушува да излее

пороен дъжд и всичко да удави.

Но бурята притихва мигом

и вятърът изчезва неусетно,

когато ти със нежност се усмихнеш

или със нежност ме погалиш

като цвете,

когато с обич ме погледнеш

и си до мен, а аз до тебе.

 

Пази се,

ще ти трябва много сила,

за да останеш с мен

или да ме напуснеш...

© Генка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??