Когато с обич ме погледнеш
Недей ме пита на какво приличам:
река съм аз - голяма, пълноводна,
отдето мина всичко в миг повличам
и нося скрита ярост непреклонна.
Излизам честичко от бреговете
и напоявам или наводнявам.
Стихия съм, във мен са ветровете
и буря съм, на ураган приличам.
Когато болката у мен напира,
помитам всичко, откъдето мина,
душата ми бушува да излее
пороен дъжд и всичко да удави.
Но бурята притихва мигом
и вятърът изчезва неусетно,
когато ти със нежност се усмихнеш
или със нежност ме погалиш
като цвете,
когато с обич ме погледнеш
и си до мен, а аз до тебе.
Пази се,
ще ти трябва много сила,
за да останеш с мен
или да ме напуснеш...
© Генка All rights reserved.
