Когато се изгубя - намери ме
Дали аз само ще сънувам?
Или горещи устни ще целувам?
Когато се изгубя - намери ме.
Но не със поглед - докосни ме.
Намерих те. Там нейде между редовете.
Извиках името ти, ето те.
Пред мен – объркан, малко тъжен си дори.
И не със поглед, а със стих душата ти докосвам.
Дали единствена мечтата
я кара да лети душата?
А ти какво? Така ли ще стоиш?
Желаеш ли със мен да полетиш?
Желая ли? Нима не ми личи -
разперих си крилете – полетях с теб!
Аз съм в полет – от… известно време.
С един приятел стихчета споделям…
Прочети.
Знаеш ли? Тез стихове как парят?
Защо далеч си? - убийствено изгарят.
Дали да кажа, че… или
Истината като болка да потискам.
Разголи душата си, не й причинявай болка.
Тя не заслужава този жест,
от който караш я да се самовини.
Не тя е нещото, което можеш да затвориш във пакет.
Или пък. Ако искаш, премълчи.
Докато преболи в тебе, но
запомни, че не само в тебе
преболява… непознатото.
Написано от
Ники (Lingerie) и Нели (Nella_ gold)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
