Когато се сбогуваш
с голямата любов
мъглата сграбчва
чистото небе
в безпаметство.
Не ще помогнеш ти
море
на лодката откъсната
от кея.
Сега в теб бучи -
мъртвото вълнение.
И корените вдигащи
земята
вече са изсъхнали.
Залязва ден.
Все по-ниско е нощта
и като бяла плоча
пада...
Когато се сбогуваш.
© Божидар Пангелов Всички права запазени