Когато се сбогуваш
с голямата любов
мъглата сграбчва
чистото небе
в безпаметство.
Не ще помогнеш ти
море
на лодката откъсната
от кея.
Сега в теб бучи -
мъртвото вълнение.
И корените вдигащи
земята
вече са изсъхнали.
Залязва ден.
Все по-ниско е нощта
и като бяла плоча
пада...
Когато се сбогуваш.
© Божидар Пангелов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
