Когато си далеч
Когато си далеч
Когато клепките ми уморени лягат
и ме обгърне светлината лунна,
когато всичко друго избледнява
и само твоят образ пак изплува,
в корема ми е твърде пеперудено
и пулсът ми за темпото нехае...
Увлича и сърцето ми до пръсване,
а тялото издайно те желае...
Тогава в тъмнина смълчана,
през сълзи името ти сричам,
когато си далеч... отчаяна
съзнавам колко те обичам
и мога всичко да ти дам...
Душата си, сърцето... Искам
да бъдеш мой любовен храм,
да бъда твой единствен пристан...
16.10.2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Всички права запазени
