Valens (Валентина Лозова)
127 568
5.06.2012 г., 20:44 ч.

Когато си до мене онемявам 

  Поезия » Любовна
620 0 7

Когато си до мене онемявам

и се превръщам в шепа сняг...

И бавно, бавно се стопявам

в ръцете твои - пак, и пак...

 

Когато в тебе аз се скривам,

а думите ми търсят бряг -

не знам, не знам дали съм жива...

Безкръвна сянка дълго бях.

 

Когато си до мене онемявам,

а искам силно, силно да крещя -

За „празното“, което ми оставяш,

измъквайки се рано сутринта.

 

Когато си до мене, ме разсича

един ужасен и болящ въпрос:

Във сянката на всякое обичане

дали е краят му - неканен гост?!

© Валентина Лозова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??