Valens (Валентина Лозова)
127 568
Jun 5, 2012, 8:44 PM

Когато си до мене онемявам 

  Poetry » Love
619 0 7

Когато си до мене онемявам

и се превръщам в шепа сняг...

И бавно, бавно се стопявам

в ръцете твои - пак, и пак...

 

Когато в тебе аз се скривам,

а думите ми търсят бряг -

не знам, не знам дали съм жива...

Безкръвна сянка дълго бях.

 

Когато си до мене онемявам,

а искам силно, силно да крещя -

За „празното“, което ми оставяш,

измъквайки се рано сутринта.

 

Когато си до мене, ме разсича

един ужасен и болящ въпрос:

Във сянката на всякое обичане

дали е краят му - неканен гост?!

© Валентина Лозова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??