Когато си отида
Светът няма да плаче
щом оттук си отида.
Един живот, едно сираче
и няма да е вечна зима.
А аз ще бъда в друго измерение
и само рибите ще плачат,
и няма да ми трябва зрение
за облаците, във които скачам.
И няма да ме вика къща
със пламнали, разцъфнали шибои
и спомен за море да връща
стъпките ми в стихнали прибои.
Ще има време - цяла вечност
за истини и за обичане,
за чувства тръпнещи до безконечност
без драми и отричане.
Ще съм открила тайните
и правилния път
и любовта във нейната безкрайност
и човечността - неразпната на кръстопът...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
