diesto (Данаил Антонов)
1039 617
11.08.2023 г., 20:40 ч.

Когато си отиде любовта... 

  Поезия » Любовна, Философска
529 1 3

Пресипнала от викане във тихото, 

една любов внезапно си отиде.

Изтръска пеперудените стихове. 

Изпи до дъно чашата с обида...

Нарами престоялата надежда 

и болката преметна на гърба си. 

Остави ти за спомен малко нежност,

разплака се, а после се прекръсти...

И тръгна без назад да се обърне, 

но ти не вярваше в подобни намерения. 

Омръзна ѝ. Тя няма да се върне. 

Логично е. (Макар за съжаление.)

Но трябва след поредното сбогуване 

да нямаш вече повод за илюзии 

и аз да спра да се преструвам, 

че преболял съм своите контузии. 

Гласът ѝ ще го чуят други хора. 

Тя няма да крещи и да се моли. 

Една любов, за разлика от Бога 

не ще прости, когато я изгоним... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

11.08.2023

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??