Когато си отиде любовта...
Пресипнала от викане във тихото,
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда
и болката преметна на гърба си.
Остави ти за спомен малко нежност,
разплака се, а после се прекръсти...
И тръгна без назад да се обърне,
но ти не вярваше в подобни намерения.
Омръзна ѝ. Тя няма да се върне.
Логично е. (Макар за съжаление.)
Но трябва след поредното сбогуване
да нямаш вече повод за илюзии
и аз да спра да се преструвам,
че преболял съм своите контузии.
Гласът ѝ ще го чуят други хора.
Тя няма да крещи и да се моли.
Една любов, за разлика от Бога
не ще прости, когато я изгоним...
©тихопат.
Данаил Антонов
11.08.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
