Когато си отидеш ...
Когато си отидеш ...
сълзите ми
навярно ще са топли
и някак тихи,
уморени от беззвучие.
Но ще са живи,
изпъстрени от спомени
и не така болезнени ...
след дългото обичане.
Когато си отидеш ...
небето ми
навярно ще е пусто.
И с будни облаци,
сиви от безслънчевост.
Но ще ме има
във всяко лунно вдишване.
А слънцето ще ми напомня,
че винаги,
винаги съм те обичала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
