valia1771 (Ивон)
371 11611
1.03.2012 г., 18:46 ч.

Когато си отива есента 

  Поезия » Друга
994 0 31

Когато си отива есента,

небето бърчи вежди и се мръщи,

отронва сиви облаци сълза

и потъмняват бавно дворове и къщи.

 

Когато си отива есента,

оставя цял роман от жълти листи,

във който тя със майсторска ръка

разкрива своите житейски истини.

 

Изпраща я природата на крак,

дърветата окичват черни ленти,

на пръсти се прокрадва хладен мрак,

от мъка на дъжда се къса бента.

 

И всичко става вятър и мъгла,

внезапно никнат зъбери скалисти,

минава сянка на една тъга

и кара всеки мъничко да се замисли.

 

Когато си отива есента.

 

 

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??