Mar 1, 2012, 6:46 PM

Когато си отива есента 

  Poetry » Other
961 0 31

Когато си отива есента,

небето бърчи вежди и се мръщи,

отронва сиви облаци сълза

и потъмняват бавно дворове и къщи.

 

Когато си отива есента,

оставя цял роман от жълти листи,

във който тя със майсторска ръка

разкрива своите житейски истини.

 

Изпраща я природата на крак,

дърветата окичват черни ленти,

на пръсти се прокрадва хладен мрак,

от мъка на дъжда се къса бента.

 

И всичко става вятър и мъгла,

внезапно никнат зъбери скалисти,

минава сянка на една тъга

и кара всеки мъничко да се замисли.

 

Когато си отива есента.

 

 

© Ивон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??