Когато си отива есента
Когато си отива есента,
небето бърчи вежди и се мръщи,
отронва сиви облаци сълза
и потъмняват бавно дворове и къщи.
Когато си отива есента,
оставя цял роман от жълти листи,
във който тя със майсторска ръка
разкрива своите житейски истини.
Изпраща я природата на крак,
дърветата окичват черни ленти,
на пръсти се прокрадва хладен мрак,
от мъка на дъжда се къса бента.
И всичко става вятър и мъгла,
внезапно никнат зъбери скалисти,
минава сянка на една тъга
и кара всеки мъничко да се замисли.
Когато си отива есента.
© Ивон All rights reserved.
