Когато си отиваш
умирам.
Когато те почувствам,
фантазирам.
Когато те измисля,
те обичам.
Когато влизам в тебе,
ти се вричам.
Когато ме намразиш,
те презирам.
Когато ми прощаваш,
те изпивам.
Когато ме приемеш,
празнувам.
Когато ме отхвърлиш,
те жадувам.
Когато заживееш в мен,
съдба съм твоя.
Когато те отхвърля,
съм неволя.
Когато преживявам те...
Икона моя...
Тогава истински живея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христофор Тодоров Всички права запазени