Когато си влюбен
КОГАТО СИ ВЛЮБЕН
Когато си влюбен,
светът се разлиства,
дъждът подарява дъги.
Когато си влюбен,
със нежна усмивка,
нощта ти дарява звезди.
Когато си влюбен,
разтваряш крилете,
политаш над новия ден.
Когато си влюбен,
живееш, човече,
от своята обич роден.
Когато си влюбен,
ухае на люляк
и прясно косени треви.
Когато си влюбен,
животът е хубав.
Животът е хубав! Нали?
Когато обаче,
си влюбен до болка,
ала до теб не заспиват очи
душата - сираче
се скита бездомна...
и плаче... и капят сълзи.
Когато си влюбен,
а няма насреща
протегнати, нежни ръце,
по пътя безпътен
вървиш. А отсреща -
кораво, студено сърце.
Тогава потъваш
във своята есен...
във своето черно поле...
Тогава от мъка
не ти се живее...
Не ти се живее, братле.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
