...Когато слънцето изгрява...
...Когато слънцето изгрява...
Ела любими, настани се в очите ми,
нека отново чуя гласа ти,
сърцето ми пак да забие,
щом осезае нашето„Обичам те”...
Докосни гръдта ми,
душата, която живее там
и ще разбереш, че любовта ми към теб,
няма начало, няма край...,
че само тя е причината...
Ела и целуни ме...,
с устни - раните ми излекувай...
с обич искрена, изпълни ме,
постепенно люби ме...,
с всяко движение на съществуването ти,
със всяко затишие,
в тъмнината и в светлината...
И просто знай-
всеки път
когато слънцето изгрява,
всеки път
когато чуя гласа ти,
всеки път
когато спя в обятията ти...-
новият ден събужда ме
в енергия обляна,
с воля за сбъднати мечти...,-
тогава поглеждам нагоре,
към небесата
и благодаря на Бог
за достигнато щастие...,
както и за това, което
все още не е дошло...,
за докоснатите мигове,
за любовта ти...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
