Когато слънцето проговори
Когато слънцето един ден проговори –
гората бе потънала в тишина.
Не можеше тя да се престори –
узна първа за голямата новина.
Трепна и бързо се разтревожи –
слънчевата мисъл тя прозря.
Усмихна се и вятъра изпроводи –
да провери дали това е истина.
Вятърът усети тайните разговори
и веднага долетя със цветя.
Слънчевата пленница вратата му отвори
и цветя по раменете й той разстла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
