22.10.2008 г., 18:15

Когато станем сенки.

1.2K 0 6
   КОГАТО СТАНЕМ СЕНКИ

Опушена мозайка, разглобена
в нейните очи, потънала в
тъга и затъмнена, от миналото
на някогашните мечти.

И сега не образи, а само сенки,
останали сме в нейните очи,
покрили тялото и с черни бенки,
черни, като спомена, който ще боли.

А бъдещето е описано
на нейната ръка и с кръв,
за достоверност е подписано,
от онази, чието име е съдба!

И когато теб вече те няма,
твоето минало ще остави следа
и то ще бъде злато или грозна рана,
блестящо в пламъка на една звезда.

ПС. Накрая всички ще бъдем оценени по делата си! И колкото по-достойни са те, толкова по-силно ще свети нашата звезда! За да може хората по-често да я виждат и да се сещат за нас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...