GLAVATA (Тодор)
15 498
Oct 22, 2008, 6:15 PM

Когато станем сенки. 

  Poetry » Other
899 0 6
   КОГАТО СТАНЕМ СЕНКИ

Опушена мозайка, разглобена
в нейните очи, потънала в
тъга и затъмнена, от миналото
на някогашните мечти.

И сега не образи, а само сенки,
останали сме в нейните очи,
покрили тялото и с черни бенки,
черни, като спомена, който ще боли.

А бъдещето е описано
на нейната ръка и с кръв,
за достоверност е подписано,
от онази, чието име е съдба!

И когато теб вече те няма,
твоето минало ще остави следа
и то ще бъде злато или грозна рана,
блестящо в пламъка на една звезда.

ПС. Накрая всички ще бъдем оценени по делата си! И колкото по-достойни са те, толкова по-силно ще свети нашата звезда! За да може хората по-често да я виждат и да се сещат за нас!

© Тодор All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??