Когато старостта ме призове
Поне насън да мога да летя,
оставили ме Бог да остарея.
В душата искам да цъфтят цветя,
наместо гарвани да грачат в нея.
Дано опазя белите крила
със светлина и обич изтъкани,
(с които на земята съм дошла)
от злоба, завист, гняв и тежки рани.
Когато старостта ме призове
и ме погали с изтънели пръсти,
ще си представям райски брегове,
където пак ще съм дете невръстно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
