ninasar (Nina Sarieva)
252 2004
17.02.2023 г., 20:41 ч.

Когато старостта ме призове 

  Поезия » Друга
264 5 13

Поне насън да мога да летя,

оставили ме Бог да остарея.

В душата искам да цъфтят цветя,

наместо гарвани да грачат в нея.

 

Дано опазя белите крила

със светлина и обич изтъкани,

(с които на земята съм дошла)

от злоба, завист, гняв и тежки рани.

 

Когато старостта ме призове

и ме погали с изтънели пръсти,

ще си представям райски брегове,

където пак ще съм дете невръстно.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня❤️!
  • Много ми хареса! Браво!!!
  • Чудесно послание, Нина! Поздравления! Белите крила са ни по рождение. Опазим ли ги, душите ни не остаряват - божия привилегия.
  • Това е и моето послание! Благодаря, Валя!
  • Единственият начин да живеем дълго е да остареем. Дано успеем да съхраним всичко светло в нас.
  • Благодаря ви от сърце Валери и Миленка!
  • Красива, вярваща поезия!
  • Красива мечта. А стихотворението е малко бижу!
  • Точно това имах предвид, Мини! Благодаря ти!
  • Душата не остарява
    Нина. Колкото и да натрупаме години, все ни се иска да летим,поне със мисъл,ако не в действителност. Хареса ми!
  • Три дни ми се въртя в главата- ще мога ли отново да "летя ", когато остарея. Днес вече го доразвих.
    Тони, Скити, благодаря ви!
  • Белите криле на душата си остават там, където си пазим детето в нас...
    Много ми хареса, Нинка!
  • Душата може да не остарее, Нинче!
    Пожелавам ти го!
Предложения
: ??:??