17 feb 2023, 20:41

Когато старостта ме призове

  Poesía » Otra
478 5 13

Поне насън да мога да летя,

оставили ме Бог да остарея.

В душата искам да цъфтят цветя,

наместо гарвани да грачат в нея.

 

Дано опазя белите крила

със светлина и обич изтъкани,

(с които на земята съм дошла)

от злоба, завист, гняв и тежки рани.

 

Когато старостта ме призове

и ме погали с изтънели пръсти,

ще си представям райски брегове,

където пак ще съм дете невръстно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня❤️!
  • Много ми хареса! Браво!!!
  • Чудесно послание, Нина! Поздравления! Белите крила са ни по рождение. Опазим ли ги, душите ни не остаряват - божия привилегия.
  • Това е и моето послание! Благодаря, Валя!
  • Единственият начин да живеем дълго е да остареем. Дано успеем да съхраним всичко светло в нас.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....