Поне насън да мога да летя,
оставили ме Бог да остарея.
В душата искам да цъфтят цветя,
наместо гарвани да грачат в нея.
Дано опазя белите крила
със светлина и обич изтъкани,
(с които на земята съм дошла)
от злоба, завист, гняв и тежки рани.
Когато старостта ме призове
и ме погали с изтънели пръсти,
ще си представям райски брегове,
където пак ще съм дете невръстно.
© Nina Sarieva All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
