9.11.2008 г., 1:12

Когато съмне

1K 0 19

 

 

Когато съмне

и морето се разлее

от спомена за теб

и ветрове от думи

ме подгонят

към твойте брегове,

солените пътеки

във очите

ще ме връщат

послесловно

под твоето небе.

С бял камък

пътя ми

да отбележиш

и с топъл дъжд

го застели,

до кости мокра

да не мога

да те подмина

като отшелник,

запътил се отдавна

към твоите

светИ земи.

 

 

 

 

МУЗИКА-За тебе бях-Лили Иванова 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...и с топъл дъжд
    го застели..."
    Бих добавил: с "топъл дъжд, чакан дъжд..."

    Веси, ти си ветрове от думи!
  • Прекрасен стих с подходящо музикално оцветяване! Поздрави!
  • Със закъснение ви благодаря на всички. Ще ме извините, защото днес ходих на гости на Вальо shkaf4eto. Бях му обещала за вторник, но не устисках пред примамливото му обещание за (поетична) тройка Миии, няма да ви кажа как беше Ама късно се прибрах
  • "...С бял камък
    пътя ми
    да отбележиш..."
    Следващият път ще го осветя!
    Браво Веси! Целувки!

  • Поздравления,Веси!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...