9.11.2008 г., 1:12

Когато съмне

1K 0 19

 

 

Когато съмне

и морето се разлее

от спомена за теб

и ветрове от думи

ме подгонят

към твойте брегове,

солените пътеки

във очите

ще ме връщат

послесловно

под твоето небе.

С бял камък

пътя ми

да отбележиш

и с топъл дъжд

го застели,

до кости мокра

да не мога

да те подмина

като отшелник,

запътил се отдавна

към твоите

светИ земи.

 

 

 

 

МУЗИКА-За тебе бях-Лили Иванова 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...и с топъл дъжд
    го застели..."
    Бих добавил: с "топъл дъжд, чакан дъжд..."

    Веси, ти си ветрове от думи!
  • Прекрасен стих с подходящо музикално оцветяване! Поздрави!
  • Със закъснение ви благодаря на всички. Ще ме извините, защото днес ходих на гости на Вальо shkaf4eto. Бях му обещала за вторник, но не устисках пред примамливото му обещание за (поетична) тройка Миии, няма да ви кажа как беше Ама късно се прибрах
  • "...С бял камък
    пътя ми
    да отбележиш..."
    Следващият път ще го осветя!
    Браво Веси! Целувки!

  • Поздравления,Веси!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...