18.12.2006 г., 22:46

Когато... :) (таванни записки)

781 0 8


Когато...

Когато спя,
сънувам, летя.

Когато летя,
съм сам и бдя.

Когато бдя, 
пазя света.


Когато


Кога се събудя,
просто се чудя.

Когато се чудя,
мисли не кудя.

Кога ги намеря
се радвам, не тлея.


Когато


Когато се мия,
нищо не крия.

Когато пия,
сърцето си мия.

Koгато се храня,
благодарен съм, зная!


Когато


Когато се къпя,
картофи не рътя.

Когато дивея,
крещя и се смея.

Когато се смея,
с корема си пея.


Когато


Когато линея,
съм тъжен и блея.

Когато пея,
всред звездите се рея.

Когато се рея,
нивга не линея.


Когато


Когато творя,
рими редя.

Когато свиря,
мира не диря.

Когато рисувам,
цветовете редувам.


Когато


Когато дишам,
въздух обичам.

Когато съм жаден,
с водата съм равен.

Когато съм гладен,
в кухнята отивам неканен.


Когато


Когото плувам,
мълча и бленувам. 

Когато бленувам,
не спя, но сънувам.

Когато тичам,
се нивга не вричам.


Когато


Когато се радвам,
летя и не падам.

Когато горя,
не само искря.

Когато обичам,
живея, не сричам. 


Когато


Когато съм тъжен,
животът е мъчен.


Когато съм весел,
животът е песен.

Когато е песен,
животът е лесен.

Когато

                              '86/'06
                          Русе/Пловдив




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...