Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
13.12.2007 г., 8:01 ч.

Когато те няма 

  Поезия » Любовна
889 0 13

*          *          * 


Вятърът стърже в oлуците
и в ъгъла, там, притаен,
заслушан, долавям във звуците
как спомени плачат във мен.
Аз те виждам в тревите и пясъка,
на буйни огньове в искрите
и чувам на птиците в крясъка
да идваш и бършеш сълзите ми.
Като звезда, отразена в морето,
светлина без физическа плът -
аз търся те горе в небето,
в среброто на млечния път.
Така замечтан и безмълвен,
подхранван от луда надежда,
пепелникът до мен е препълнен,
говори за всичко, небрежно...
Почиствам душата от бурени,
магарешки тръни все... плевел,
сълзят очите обрулени
от мъка, превърнати в пепел.
И така, с шепи преплетени,
аз твоето име крещя,
а ти с вятъра галиш лицето ми
и ме целуваш с нощта.
И след целувките, ласките,
аз всички костюми събличам,
захвърлям грима и маските
и тихо прошепвам - обичам те...

 

*          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??