17.09.2025 г., 13:48

Когато те обичам

262 0 4

Не те харесвам, знаеш ли това?

Не си ми симпатичен на очите,

за другиго си мисля през нощта 

момчето с очи като коприва.

За плътния му мъжки глас

и как настръхвам щом го чуя.

Ти нямаш място в таз игра,

не ми харесваш знаеш ли това?

Но днес прегърна ме тъй нежно,

подаде ми ръка и аз не паднах.

А вчера ти помисли за цветя,

попита ме дали съм жадна.

И всеки ден в очите ти ме гледаш,

очи изпълнени с грижа, със страст,

крадейки път до моите уши,

прошепваш ми вълшебства.

А аз за него все си мисля,

момчето с бялата усмивка,

на чисто и мъжественост ухаещ.

 

Ах, тази вечер ароматна на липи

показа ми очите ти красиви,

усмихвах се на твоите шеги,

прегръдката ти ме стопли.

Ах, тез липи във въздуха отровни

омайваха ме те и ти

и някак си забравих за момчето,

за приказните му черти.

 

Не, не те харесвам , знаеш ли това,

как бих могла, когато те обичам! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...