Когато те сънувам
нощем
във шеметния дъх
на тишината,
разбирам,
че те чакам още
в копринения допир
на тъмата...
Когато се събуждам
в мрака
със мислите разплетени
в косите,
един среднощен тъжен
вятър
проплаква на сбогуване
в липите...
В сърцето си намирам
твои думи
и стъпките
ти нейде в тъмнината
и онзи пламък
помежду ни,
изгарящ безнадеждно
самотата...
Живка Юрукова
© Живка Юрукова Всички права запазени