Когато те сънувам
нощем
във шеметния дъх
на тишината,
разбирам,
че те чакам още
в копринения допир
на тъмата...
Когато се събуждам
в мрака
със мислите разплетени
в косите,
един среднощен тъжен
вятър
проплаква на сбогуване
в липите...
В сърцето си намирам
твои думи
и стъпките
ти нейде в тъмнината
и онзи пламък
помежду ни,
изгарящ безнадеждно
самотата...
Живка Юрукова
© Живка Юрукова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
