ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
7.12.2013 г., 21:04 ч.

Когато ти садеше маргарити 

  Поезия » Любовна
683 0 7

Когато ти садеше маргарити,
до пояс сняг затискаше Полето...
Надеждата в очите ми присвити
угасваше... умираше Детето...

Когато ти садеше маргарити,
е Бяло... Чисто... Нейде неприбрано...
Какво е под Лицето, под Прикритото?!?
Какво, през Пости, изкълвават враните?!?

Кълват... До зрънце... Радостта човешка...
Предвестници на Гибел и на Мъст...
Венецът трънен... Миналите Грешки...
Голгота... и Разпъване... и Кръст...

Сега се спускам... Някъде от Стръмното...
Привърших вече лудия си бяг...
Усетих го... Най-тъмното от Тъмното
е падналият по косите сняг...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??