Dec 7, 2013, 9:04 PM

Когато ти садеше маргарити

Poetry » Love

897 0 7

Когато ти садеше маргарити,
до пояс сняг затискаше Полето...
Надеждата в очите ми присвити
угасваше... умираше Детето...

Когато ти садеше маргарити,
е Бяло... Чисто... Нейде неприбрано...
Какво е под Лицето, под Прикритото?!?
Какво, през Пости, изкълвават враните?!?

Кълват... До зрънце... Радостта човешка...
Предвестници на Гибел и на Мъст...
Венецът трънен... Миналите Грешки...
Голгота... и Разпъване... и Кръст...

Сега се спускам... Някъде от Стръмното...
Привърших вече лудия си бяг...
Усетих го... Най-тъмното от Тъмното
е падналият по косите сняг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

krchernev (Красимир Чернев)

Парадоксално усещане - за фрагментарност и цялостност...
Беше ми интересно да прочета!

2013-12-08T19:12:32+02:00
лъвче (Лъки)

Обичам поезията ти, Зем! Чудесна образност, философия, изпълнение!
Насладих се на уникалните ти поетични находки! Поздрав!

2013-12-08T17:59:26+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Великолепно! Аплодисменти!!!!!!

2013-12-08T17:43:09+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Харесах, Зем! Поздравление!Оценявам го по достойнство!

2013-12-08T15:21:36+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Сребристо е, не тъмно!

2013-12-08T14:06:46+02:00