Когато ти си тръгна
Това беше онова малко дете,
което проплака,
когато ти тръгваше.
То си стисна душата в ръце
и тъгата разплиска в лицето му
черни сенки от облаци.
Аз не знаех, че още е тук
това малко дете
със големи очи и повдигнати вежди
и с юмручета свити,
а в тях - крехки листчета
от цветята в градината.
Мислех, че е пораснало
и някъде тръгнало е да учи,
или се е оженило,
а то си стояло притихнало
със сърце като гълъбче
и пърха във мене.
което проплака,
когато ти тръгваше.
То си стисна душата в ръце
и тъгата разплиска в лицето му
черни сенки от облаци.
Аз не знаех, че още е тук
това малко дете
със големи очи и повдигнати вежди
и с юмручета свити,
а в тях - крехки листчета
от цветята в градината.
Мислех, че е пораснало
и някъде тръгнало е да учи,
или се е оженило,
а то си стояло притихнало
със сърце като гълъбче
и пърха във мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
