Когато ти си тръгнеш...
Когато ти си тръгнеш
много ще боли,
със сълзи ще бъдат пълни моите очи,
и една след друга пътечка ще правят на лицето ми.
Когато ти си тръгнеш,
силно ще боли сърцето ми,
ще се превива, и пак ще боли... боли...
Но мили мой,
няма да те моля да останеш,
виждайки че с мен не си щастлив.
Ще те пусна да си тръгнеш
и да търсиш любовта,
щом при мен не си я намерил.
Ти мен ме беше покорил
и беше с мен толкова мил,
нежен, и така добър.
Не мога да мразя човека,
когото до вчера обичах,
след когото до вчера тичах.
Не искай прошка,
а ти ми прости.
Прости, че не разбрах, не осъзнах,
че съм те задушавала
и че си добре съм се заблуждавала.
Обичам те и затова
те пускам да си отидеш,
а ако и ти все още ме обичаш,
знам, някой ден ще се върнеш
и двама с теб ще се слеем във вечността...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита РаНгелОва Всички права запазени
