14.08.2008 г., 8:58 ч.

Когато токът угасне 

  Поезия » Друга
571 0 9
Когато тока угасне

Като на вятърна мелница крилете,
непрестанно - всеки божи ден,
омагьосани - размахваме ръцете,
неуловимото да уловим и спрем.

Сладък вятър завъртя мечтите,
суетата ни смля на брашно,
с брашното поръсихме си душите,
бяло стана черното ни тегло.

И го крием зад ярки реклами,
сред блясъка на цветни лъжи,
и под лъчите на телевизионни програми
теглото ни черно се разтопи.

Но когато тока угасне
и екран не мами окото,
теглото пак ще порасне,
ПЕПЕЛ ще се окаже брашното.

P.S.
Ама спокойно де, кратко ще е туй,
че нали си имаме Козлодуй!

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??